1Th 2 | BulProtRev | STEP | Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

f Йоан 5:41 , 44 , 12:43 ; 1 Кор. 9:1 , 2 , 4-6 , 12 , 18 ; 2 Кор. 10:1 , 2 , 10 , 11 , 11:9 , 12:13 , 14 , 13:10 ; 2 Сол. 3:8 , 9 ; 1 Тим. 5:17 ; Филим. 8 , 9

g 1 Кор. 2:3 , 9:22 ; 2 Кор. 13:4 ; 2 Тим. 2:24

h Рим. 1:11 , 15:29 ; 2 Кор. 12:15

i Д.А. 18:3 , 20:34 ; 1 Кор. 4:12 ; 2 Кор. 11:9 , 12:13 , 14 ; 2 Сол. 3:8

j 2 Кор. 7:2 ; 1 Сол. 1:5 ; 2 Сол. 3:7

k 1 Кор. 1:9 ; Еф. 4:1 ; Фил. 1:27 ; Кол. 1:10 ; 1 Сол. 4:1 , 5:24 ; 2 Сол. 2:14 ; 2 Тим. 1:9

l Мат. 10:40 ; 2 Пет. 3:2 ; Гал. 4:14 ; 1 Сол. 1:3

m Д.А. 17:5 , 13 ; Гал. 1:22 ; Евр. 10:33 , 34

n Ест. 3:8 ; Мат. 5:12 , 23:34 , 37 ; Лука 13:33 , 34 ; Д.А. 2:23 , 3:15 , 5:30 , 7:52

o Бит. 15:16 ; Мат. 23:32 , 24:6 , 14 ; Лука 11:52 ; Д.А. 13:50 , 14:5 , 19 , 17:5 , 13 , 18:12 , 19:9 , 22:21 , 22

p 1 Кор. 5:3 ; Кол. 2:5 ; 1 Сол. 3:10

r Рим. 1:13 , 15:22

s Пр. 16:31 ; 1 Кор. 15:23 ; 2 Кор. 1:14 ; Фил. 2:16 , 4:1 ; 1 Сол. 3:13 ; Откр. 1:7 , 22:12

t Фил. 4:1

1 Thessalonians 2

Дейността на апостола в Солун

1 ^a Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

2 ^b а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 ^c Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

4 ^d но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 ^e Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

6 ^f нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 ^g а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

8 ^h Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 ⁱ Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.

10 ^j Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,

12 ^k и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 ^l И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

14 ^m Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

15 ⁿ които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

16 ^o като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Апостолът желае да посети солунската църква

17 ^p А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом ^{▼▼ 2:17 От гр. със сърце.} ), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 ^r Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

19 ^s Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 ^t Защото вие сте наша слава и радост.